Bulgarian (Bulgaria)Тъй като ние ще извършим инсталацията за net-install, първо трябва да изтеглите инсталационното изображение за net-install, което е около 230mb, на вашия компютър и да се уверите, че компютърът ви е свързан с интернет с кабел. Първата причина, поради която правим инсталация за нетна инсталация, е да не изтегляме инсталационното изображение над 4 GB, а втората причина е да не срещнем грешка, която да прекъсне инсталацията, докато изтегляме инсталационното изображение или записваме изтегленото изображение на празен носител (cd /dvd).
Функцията за netinstall на CentOS е практичен метод, който прави възможно инсталирането през мрежата с помощта на малко iso изображение. Просто зареждате системата си с netinstall iso, който сте изтеглили преди, и започвате инсталацията, като всички необходими файлове се изтеглят от интернет и инсталацията е завършена. Освен това не е необходимо да изтегляте актуализиран CentOS cd или DVD всеки път, тъй като файловете могат да бъдат изтеглени от всеки уеб сървър през http или мрежово споделяне през nfs по време на инсталацията.
Ако имате стара 32-битова машина, можете да използвате повече от 4 GB RAM, тъй като поддържа PAE. Ако е 64-битова машина, трябва да инсталирате 64-битова за по-добра ефективност. Можем да напишем минималните системни изисквания като 512 MB RAM и всеки Intel/AMD процесор, при условие че не използваме Kdump.
1- Стартираме компютъра си, като записваме .iso файла, който сме изтеглили за инсталиране на празен носител и започваме инсталацията, като избираме опцията „Инсталиране или надграждане на съществуваща система“ на екрана, който се показва.
2- Във втората стъпка можем да проверим дали има грешка в инсталационния носител, който имаме. Важно е да няма грешка в инсталационния източник при инсталацията на CentOS. Тъй като ще извършим инсталация за мрежова инсталация, пропускаме тази стъпка, като казваме "Пропускане".
3- Следващата стъпка е екранът, където избираме какъв ще бъде системният език. Продължаваме инсталацията, като избираме нашия език като английски.
4- Ако не изберете езика на клавиатурата, който да се използва по време и след инсталацията, може да имате проблеми.
5- Както можете да видите, е възможно да се инсталира през 4 различни канала. Тъй като искаме да инсталираме през интернет с метода netinstall, на този етап преминаваме от опцията "URL" .
6- Тъй като файловете ще бъдат изтеглени от интернет, на този етап от инсталацията се появява екранът, където ще бъдат направени IP настройките. Както можете да видите на екрана, тук трябва да е активирана поне поддръжка на IPv4. След това, ако във вашата мрежа има DHCP сървър, можете да изберете опцията "Динамична IP конфигурация (DHCP)" , за да присвоите автоматично IP на системата, или ако нямате DHCP среда, можете да отидете на "Ръчно Конфигурация" , за да конфигурирате ръчно IP.
8- В тази стъпка трябва да въведете инсталационните адреси, където ще бъдат изтеглени инсталационните файлове. Пълните URL адреси, които можете да използвате според вашата системна архитектура, са както следва: За 32-битова: https://mirror.centos.org/centos/6/os/i386 За 64-битова: https://mirror.centos.org/centos/ 6/os/ x86_64
9- Той ще изтегли необходимите файлове с изображения в зависимост от скоростта на интернет.
10- Появява се първият графичен интерфейс в инсталацията, продължаваме, като казваме „Напред“. 11- В този раздел ще се появи следният екран на кой тип зона за съхранение ще се извърши инсталацията. Тъй като обикновено ще извършваме инсталацията на диска в самата система, на този етап избираме опцията "Основни устройства за съхранение" и щракваме върху "Напред". 12- Тъй като направих инсталацията в средата за виртуализация на VMware, той ме предупреждава, че ще приложи необходимите промени към диска. В тази стъпка продължаваме, като щракваме върху бутона "Да, изхвърли всички данни". Ако инсталирате на сървър, няма да видите този предупредителен екран.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това предупреждение се показва, когато на диска не може да бъде открита файлова система или таблица с дялове. Това предупреждение е дадено, защото направих инсталацията на виртуален диск и преди това на него няма инсталирана файлова система.
13- В тази стъпка можете да посочите ново име на хост за вашия компютър или ако желаете , оставете го като "localhost.localdomain" и щракнете върху опцията "конфигуриране на мрежа" .
14- Поставяме отметка в квадратчето „Свързване автоматично“, така че мрежовата връзка да стартира автоматично, когато сървърът е включен. Ако не използвате DHCP, щракваме върху раздела „Настройки за IPv4“ и задаваме нашите „Ръчни“ мрежови настройки. Щракнете върху бутона „Добавяне“ и след това въведете подходящата TCP/IP информация за нашата мрежа. След като въведете нашите мрежови настройки, щракваме върху бутона „Приложи“. Щракнете върху бутона „Затвори“, за да се върнете към главния инсталационен екран, след което продължете инсталацията с „Напред“. Ако имаме повече от една мрежова карта и ще бъде приложен процесът "Свързване", ние продължаваме инсталацията и правим необходимите настройки след инсталацията, без да променяме тези настройки и да предотвратяваме автоматичния ip адрес от DHCP сървъра. Можете да намерите нашата статия за това в категорията "Unix/Linux".
15- Изберете „Европа“ като часова зона и щракнете върху „Напред“ .
16- Задаваме паролата на администраторския акаунт "root" за операционната система и щракваме върху бутона "Напред".
17- Следващата стъпка е да определите типа инсталация.
18- След предишния екран се появява следният екран, който споменава, че разделянето на диска ще бъде извършено и записано на диска. На този екран , като кажете „Записване на промените на диска“ , разделяне на диска, зареждане и т.н. Ние гарантираме, че всички свързани транзакции се извършват автоматично.
19- В този раздел „Настолен компютър, уеб сървър, сървър за бази данни и т.н.” за инсталиране на пакети, подходящи за използване на системата. Можете да използвате опции като Тъй като винаги искам да инсталирам възможно най-малко пакети, винаги избирам "Минимално" и инсталирам нужните ми пакети отделно след инсталацията. Ето защо поставяме отметка в тази опция и щракваме върху следващия.
20- След като процесът на избор на пакет приключи, инсталацията може да започне, като щракнете върху бутона „Напред“.
21- След като инсталационният процес приключи, рестартираме нашия сървър, като щракнем върху бутона "Рестартиране".
22- След инсталацията в тази стъпка се стартират окончателните конфигурации.
23- Както беше споменато в тази стъпка относно информацията за лиценза, CentOS не предлага гаранция. Ние приемаме лицензионното споразумение, като отметнем „Да, съгласен съм с лицензионното споразумение“.
24- Трябва да създадете потребител, различен от root, като посочите вашето име. На този етап е възможно да редактирате потребителската директория. За да направите това, просто щракнете върху бутона "Разширени".
25- На този етап правим настройките за дата и час.
26- Ако в средата има сървър за време или ако ще използваме сървъри в интернет среда, влизаме в настройките на NTP сървърите, като избираме полето "Синхронизиране на дата и час през мрежата". За да получим достъп до сървърите в интернет средата, трябва да настроим интернет изходите на нашия сървър. С тази настройка ще стартира "NTP Service" в операционната система. Концепцията за времеви сървър е важна особено в клъстерни среди като Oracle RAC. Ще разгледаме това в нашата статия за Grid & Rac.
27- Kdump: Той е почти спасител при сривове на ядрото в Linux системи. За да използвате тази функция на Linux, количеството ram трябва да е малко повече (като поне 2 GB). ram дялът, запазен за Kdump, не може да се използва за други приложения. Обикновено оставяме тази стъпка затворена по време на инсталацията.
28-Появява се предупредителен екран, че сме деактивирали функцията Kernel Crash Dump. На този екран щракваме върху бутона „Да“ и прилагаме процеса на изключване. След това щракнете върху бутона „Край“, за да завършите инсталацията.
29- За да влязат в сила промените, завършваме инсталацията, като щракваме върху бутона „OK“ на екрана с предупреждение, че нашият сървър ще бъде рестартиран.
30- Появява се екранът за влизане в Centos.
32- Когато влезем, предупредителен екран ни приветства. С root потребителя можем да причиним непоправими щети на операционната система и програмите и т.н. Ако не искаме този екран да се показва отново, поставяме отметка в квадратчето „Не ми показвай това отново“ и щракваме върху бутона „Затвори“.
33- Първото изображение на работния плот след инсталирането на Centos.
37- Натискаме бутоните „Деактивиране“ и след това „Прилагане“ на прозореца. Потвърждаваме, като щракваме върху бутона „Да“ на предупредителния екран, казвайки, че функцията на защитната стена ще бъде изключена. Защитната стена вече е изключена. С тази статия, която ще публикувам в бъдеще, статията за конфигурацията на защитната стена на сървърите на Oracle може да се гарантира, че работи без проблеми, като се дадат необходимите разрешения, без да се изключва защитната стена.
39- В интерфейса, който се отваря, ние задаваме опцията „Режим на прилагане по подразбиране на системата“ на „Деактивирано“. Няма да иска никакво потвърждение. След като изберете тази настройка, достатъчно е директно да затворите прозореца. След като направим всички тези настройки, трябва да рестартираме системата, като изпълним стъпките по-долу.
